вторник, 22 септември 2009 г.

Ох, боли...

Ода за трансфера

Вечерта след ЕВРО-мача
факса в Левски заподскача.
От Казан дойде писмото:
„Бързо пращайте КАРЕ-то”
К`во КАРЕ? К`ви лева пет?
Нещо тук не е наред?!?
За трансфери става дума.
Няк`ва баснословна сума.
И КАРЕ-то от Герена –
Дарко, Зе, Рабех и Женя
викнаха във глас един:
„Ще играеме в Рубин.”
Журналистите притихват.
А Баждеков е усмихнат
пак използвайки клишета:
„Позакърпихме бюджета.”
„Да, но ще изпуснат МАЧА”
Томи Русев заподскача.
„Да, така е. Но е спешно.
Да не приемаме е грешно.”
Качват се на самолета
с бясна скорост – кат на пета.
Във Русия ще играят.
Там парите не си знаят.
Да, но във Москва ги чака
Щирлиц с некаква си кака.
Няма никой от Рубин.
Ще почакат час един.
Бергер ( Марк ) се появява.
„Към хотела!” – заявява.
„После преглед – Ох,боли”
И – договор, пари, коли...
Но... събуди се Баждеков.
Сън сънувал ( без Бареков ).
Куфарите с евро вдига,
даже без Шампионска лига.
„Май пропадна тоз трансфер?
Де се дяна тоя Бергер?
К`во да кажа с`а на Баткофф?
Работата стана – fuck off!!!”
В София по това време
Жорко на вратата дреме.
Два парцала безответни
правят сънищата цветни.
Мача вече е към края.
Но на Батков му е все тая.
Той милионите заложи
Левски-то да се изложи.
Много важно, че треньора
докат сглабяше отбора
псуваше кат каруцар
Господ, цар и господар.
В крайна сметка к`во се случи?
Кой какво от кой получи?
„АРМИЯ”-та се кикоти:
ЛЕВСКИ са BG-идиоти.