Тука има дерби, тука нема дерби

Думата „дерби" си е извоювала неотменимо място в модерния български език, като с нея безогледно титулуваме всичко от футболния двубой между Марек и Рилски Спортист до скандалчетата от двете страни на „Дондуков" между Гошо Президента и двойника на Влади Въргала с очилцата с телени рамки.

С други думи, не можем да останем индиферентни към факта, че този уикенд ексклузивно ще наблюдаваме дербито между Литекс и Левски от арената в Ловеч.

Всъщност, понятието идва от конните надбягвания, които организирал през 18-и век дукът на Дерби. В състезанията се пускали тригодишни животни (обикновено възрастта за участване в надбягвания е между 2 и 6 години).

Нашето „дерби" е малко по-различно. От една страна имаме 96-годишна кобила с дълга и славна кариера в конната полиция. След като половин век бе яхана от аграрни милиционерчета с омазнени фуражки, тя заслужено премина на „тихия фронт" и служи вярно в контраразузнаването, като раздаваше патриотични къчове в империалистическите мутри на американските шпиони. Съвсем не случайно в позабравената немска сапунка, хит сред пенсионираните гимназиални учителки от началото на 90-те „Завръщане в рая" основен персонаж беше една кобилка на име... „Гордостта на Тара".

Срещу нея се изправя младото и напористо муле от порода микренска-подобрена, захранвано по революционна технология единствено със сокове Куинс сред тучните ливади на ловно стопанство „Бялка". Невероятно придирчивият мелез се прочу в последните години с навика си да хвърля по гръб легендарни жокеи като евреина Ицко, сръбския кавалерист старшина Мио и откривателя на правилния раван Мърчо Бенката.

Толкова за буквалното значение на термина „дерби", който отдавна е придобил идиоматичния смисъл на непримирим сблъсък на различни ценности, идеологии, философии в определена сфера на живота. В този смисъл в Ловеч не може да има никакво дерби, защото там една срещу друга ще се изправят двете страни на пошлия корупционен медал на българския футбол, увиснал на шкембето на агент Тара.

Представете си фиешън шушляково яке, от ония, любимите на самопровъзгласените плейбои от центъра на Луковит. Синьо отгоре, но с оранжев хастар. С две лица е, ама както и да го обръщаш, все си остава шушляк.

Винаги ме е напушвал неистов смях, когато слушам как семкаджиите от предградията на Ботевград посрещат ловешката агитка с бурни възгласи „селяни, селяни". Все едно Евгени Минчев да тича след Миро Каризмата по „Витошка" и с обвинително насочен пръст да крещи „педераст, педераст".

Така че дерби има да чакате, ама няма как да стане. Освен ако не разглеждаме мача като „дербито на клиентите на БАТЕ".

Кольо
Публикувано в www.sport1.bg