Стоилов отказа шпалир за 31-ата титла на ЦСКА и има право. Няма нужда от шпалир. Самото съществуване на "сините" в последните 60 години в сянката на "армейците" е най-приятният шпалир
Когато близо вековният ти път е изтъкан от провали, втори места, нещастни загуби и безуспешни опити да се докажеш, би трябвало, колкото и да не си интелигентен, да си се научил да губиш. Само че за ПФК Левски 94 години опит не е достатъчен.
Резултатите и статистиката отдавна твърдят, че отборът на Левски е футболно джудже. Тази пролет дори и Стиви Уондър е забелязал, че "синият" тим е пълен с физически джуджета, но повече от всичко се натрапва фактът, че на и около "Герена" е пълно с морални джуджета. Дори не лилипути, а същите в женски род.
Сигурно ръководството на Левски се е притеснило от фаталните 13 точки изоставане от ЦСКА, та реши да полегне на Локомотив София, за да ги направи по-приемливите 16. А, и между другото, да добута "железничарите", които в последните години не са нищо повече от детско влакче - играчка за "сините" джудженца, до евротурнирите.
Догодина отново ще има шест точки за тима от последната спирка на автобус 120 в "дербитата" с Локомотив, отново след драми, обрати и куп голове като миналия май. И отново Гошо Марковци и Деян Дончевци ще стоят мирно пред Валери Домовчийски, който ще се е върнал на "Герена" след евроепопеята си с 15 минути игра за Херта.
Всъщност, няма нищо лошо тимът от "Надежда" да поиграе за Купата на УЕФА. Нали все някой трябва да компенсира нулата, която Левски ще запише в графата "точки" срещу името на България. След като със своя "вундертим" си записал две загуби от Тампере Юн., то е нормално в процес на преход да отпаднеш и от Слиема Уондърърс. В края на краищата говорим за единствения тим не само в Европа и на Планетата, но и във всички паралелни Вселени, за които загатва квантовата теория, който не е печелил нито една точка на словенска земя.
Дал си мач на Локото - голяма работа. Кой може да ти се сърди, че се подсигуряваш за следващия сезон, когато звездите ти са Шуменския Деко, един престарял хърватски защитник, дядо му от Видин и трима бразилци, които и един върху друг да застанат, последният няма да стигне горната греда.
Няма нищо срамно, особено ако унижението е любимото ти ястие, било то по "антверпенска", "беверенска" или "копенхагенска" рецепта. Само че е жалко след това да мрънкаш пред камерите с по детски невинен хасковски акцент как е трябвало да ти свирнат осем дузпи, порязали са те с дузина засади и решаващ тъч.
Не очаквах тази наглост от иначе скромния и симпатичен Станимир Стоилов. Най-малкото, защото на гърдите му, макар и за кратко, е гряла звездата на ЦСКА. Дори и нейната светлина обаче може да разпръсква отровните пари на "Герена" само за кратко, преди атмосферата на морално разложение да срине имунната система и да превърне нормалния индивид в мургав клонинг със синьо екипче.
Стоилов отказа шпалир за 31-ата титла на ЦСКА и има право. Няма нужда от шпалир. Самото съществуване на "сините" в последните 60 години в сянката на "армейците" е най-приятният шпалир. Вярно, изтъкан от злоба, завист, мъка и комплекси, но все пак - нали по нещо трябва да си личи, че го прави Левски.
Кольо www.donbalon.eu
вторник, 6 май 2008 г.
Размерът няма значение
Футболът е игра за мъже, а такива има май само в ЦСКА
Днес се навършват 60 години от създаването на най-великия, най-успешния, най-титулувания български отбор. Със сигурност можем да сложим още доста положителни квалификации със степен "най", когато говорим за червените, но няма смисъл. Тук е по-важно друго. Когато даваме подобно определение, то трябва да е направено на базата на сравнението.
За тези 60 години мнозина опитваха да "си го мерят" с армейците. И всеки път губеха! Но дори и тогава изкривяваха истината и се изкарваха победители... било то и морални.
По тази тема е изписано много, дори повече от необходимото. Служителите на ДС бяха изкарани дисиденти, партийните лидери със сини футболни пристрастия се игнорираха, а победите над европейски колоси се отдаваха на плод на случайността. И всичко това в името на една... загубена кауза.
Защото - колкото и силни да са били напъните да се заличат за историята постиженията на Димитър Якимов и Петър Жеков, те все още живеят в сърцата на тези, които истински обичат великата игра. В същото време никой не си спомня имената на "десните беци" на Левски, които печелеха приза "Футболист на България" вместо голмайстора на Европа или... кумира на Гунди. Това последното Аспарухов сам признава за Митата в едно от последните си интервюта приживе. По-голямата част от настоящите футболни фенове не са свидетели на тези времена и затова сигурно им е трудно да направят своето сравнение. Затова ще се пренесем в наши дни.
През настоящия сезон не един и два пъти чухме тежката закана "Ще им развалим юбилея". Отново, за пореден път ЦСКА бе под прицел. Тежката канонада не спря през целия шампионат. Армейците били трагични, не играели нищо, печелели на тихия фронт, успешната им тактика била задкулисната... А Левски, докато градяли нов "супер, дрийм тим", се забавлявали!
За няколко месеца Зе, Жо и Же бяха сравнени с Кака, Робиньо и Роналдиньо; Миро от Габрово бе изстрелян далеч пред Деко, Еньо бе Месията, а Рабех и Бензукан бяха на светлинни години пред Неста и Джон Тери. Оказа се, че забавата и смехът идваха от резултатите, които постигнаха тези суперзвезди, неоценени или пропуснати от скаутите на водещите европейски отбори. Кикотенето идваше все от противниковите им лагери. Опонентите ликуваха, а в Левски си пляскаха, но не знаеха на какво. Може би на самозаблудата. И в крайна сметка се оказа, че били ниски, късокраки и им липсвала физика.
Е, тук вече дойде мястото за едно друго сравнение. Първо ще обърна внимание на ръста. Наредете Зе Соареш, Хичо, Деко, ама шуменския, и Жоазиньо до Петре, Бадема, Данчо Тодоров и Велизар. Разлика май няма! Няма само във физически данни. Еньо и Жеан Карлуш също не отстъпват по нищо на Неи и Гарсес. Почти еднакво е и съотношението ръст/килограми, когато противопоставим Живко, Минев, Игор, Сърмов и Лусио на Машадо, Котев, Тунчев, Маркиньос и Удоджи.
И колкото тези футболисти да си приличат визуално, те са и толкова различни. Едните бяха абсолютни хегемони по родните терени, а доминацията им е напът да счупи два рекорда, но за тях ще говорим след десетина дни. Другите от своя страна истински забавляваха... но - противниците си. За 9 месеца те така и не успяха да победят отбор от челото, не успяха дори да викнат "Гооол' и да се прегърнат.
Но, приятели, затова не е виновен размерът. Той няма значение, когато имаш сърце, хъс, качества. Футболът е игра за мъже. Доказаха го и момчетата с червени екипи. За пореден, 31-ви път! Явно в Борисовата градина е генетично заложено "да го вадят по-голям". А колко? Оставяме изчисленията на тези, на които те се отдават най-добре. Все пак нали сметнаха, че покрай Неи се отклониха повече пари, отколкото от струващите 5 милиона бразилци и мароканци. Набързо прецениха, че Хичо струва в пъти повече от Велизар, а модерната и европейска тактика на Станимир Стоилов е много по-ефикасна, ефективна и печеливша от "антифутбола" на Стойчо. Може, но само на хартия - там, където и размерът е от значение.
Явор Пиргов www.donbalon.eu
Днес се навършват 60 години от създаването на най-великия, най-успешния, най-титулувания български отбор. Със сигурност можем да сложим още доста положителни квалификации със степен "най", когато говорим за червените, но няма смисъл. Тук е по-важно друго. Когато даваме подобно определение, то трябва да е направено на базата на сравнението.
За тези 60 години мнозина опитваха да "си го мерят" с армейците. И всеки път губеха! Но дори и тогава изкривяваха истината и се изкарваха победители... било то и морални.
По тази тема е изписано много, дори повече от необходимото. Служителите на ДС бяха изкарани дисиденти, партийните лидери със сини футболни пристрастия се игнорираха, а победите над европейски колоси се отдаваха на плод на случайността. И всичко това в името на една... загубена кауза.
Защото - колкото и силни да са били напъните да се заличат за историята постиженията на Димитър Якимов и Петър Жеков, те все още живеят в сърцата на тези, които истински обичат великата игра. В същото време никой не си спомня имената на "десните беци" на Левски, които печелеха приза "Футболист на България" вместо голмайстора на Европа или... кумира на Гунди. Това последното Аспарухов сам признава за Митата в едно от последните си интервюта приживе. По-голямата част от настоящите футболни фенове не са свидетели на тези времена и затова сигурно им е трудно да направят своето сравнение. Затова ще се пренесем в наши дни.
През настоящия сезон не един и два пъти чухме тежката закана "Ще им развалим юбилея". Отново, за пореден път ЦСКА бе под прицел. Тежката канонада не спря през целия шампионат. Армейците били трагични, не играели нищо, печелели на тихия фронт, успешната им тактика била задкулисната... А Левски, докато градяли нов "супер, дрийм тим", се забавлявали!
За няколко месеца Зе, Жо и Же бяха сравнени с Кака, Робиньо и Роналдиньо; Миро от Габрово бе изстрелян далеч пред Деко, Еньо бе Месията, а Рабех и Бензукан бяха на светлинни години пред Неста и Джон Тери. Оказа се, че забавата и смехът идваха от резултатите, които постигнаха тези суперзвезди, неоценени или пропуснати от скаутите на водещите европейски отбори. Кикотенето идваше все от противниковите им лагери. Опонентите ликуваха, а в Левски си пляскаха, но не знаеха на какво. Може би на самозаблудата. И в крайна сметка се оказа, че били ниски, късокраки и им липсвала физика.
Е, тук вече дойде мястото за едно друго сравнение. Първо ще обърна внимание на ръста. Наредете Зе Соареш, Хичо, Деко, ама шуменския, и Жоазиньо до Петре, Бадема, Данчо Тодоров и Велизар. Разлика май няма! Няма само във физически данни. Еньо и Жеан Карлуш също не отстъпват по нищо на Неи и Гарсес. Почти еднакво е и съотношението ръст/килограми, когато противопоставим Живко, Минев, Игор, Сърмов и Лусио на Машадо, Котев, Тунчев, Маркиньос и Удоджи.
И колкото тези футболисти да си приличат визуално, те са и толкова различни. Едните бяха абсолютни хегемони по родните терени, а доминацията им е напът да счупи два рекорда, но за тях ще говорим след десетина дни. Другите от своя страна истински забавляваха... но - противниците си. За 9 месеца те така и не успяха да победят отбор от челото, не успяха дори да викнат "Гооол' и да се прегърнат.
Но, приятели, затова не е виновен размерът. Той няма значение, когато имаш сърце, хъс, качества. Футболът е игра за мъже. Доказаха го и момчетата с червени екипи. За пореден, 31-ви път! Явно в Борисовата градина е генетично заложено "да го вадят по-голям". А колко? Оставяме изчисленията на тези, на които те се отдават най-добре. Все пак нали сметнаха, че покрай Неи се отклониха повече пари, отколкото от струващите 5 милиона бразилци и мароканци. Набързо прецениха, че Хичо струва в пъти повече от Велизар, а модерната и европейска тактика на Станимир Стоилов е много по-ефикасна, ефективна и печеливша от "антифутбола" на Стойчо. Може, но само на хартия - там, където и размерът е от значение.
Явор Пиргов www.donbalon.eu
Абонамент за:
Публикации (Atom)
