Размерът няма значение

Футболът е игра за мъже, а такива има май само в ЦСКА

Днес се навършват 60 години от създаването на най-великия, най-успешния, най-титулувания български отбор. Със сигурност можем да сложим още доста положителни квалификации със степен "най", когато говорим за червените, но няма смисъл. Тук е по-важно друго. Когато даваме подобно определение, то трябва да е направено на базата на сравнението.
За тези 60 години мнозина опитваха да "си го мерят" с армейците. И всеки път губеха! Но дори и тогава изкривяваха истината и се изкарваха победители... било то и морални.

По тази тема е изписано много, дори повече от необходимото. Служителите на ДС бяха изкарани дисиденти, партийните лидери със сини футболни пристрастия се игнорираха, а победите над европейски колоси се отдаваха на плод на случайността. И всичко това в името на една... загубена кауза.
Защото - колкото и силни да са били напъните да се заличат за историята постиженията на Димитър Якимов и Петър Жеков, те все още живеят в сърцата на тези, които истински обичат великата игра. В същото време никой не си спомня имената на "десните беци" на Левски, които печелеха приза "Футболист на България" вместо голмайстора на Европа или... кумира на Гунди. Това последното Аспарухов сам признава за Митата в едно от последните си интервюта приживе. По-голямата част от настоящите футболни фенове не са свидетели на тези времена и затова сигурно им е трудно да направят своето сравнение. Затова ще се пренесем в наши дни.

През настоящия сезон не един и два пъти чухме тежката закана "Ще им развалим юбилея". Отново, за пореден път ЦСКА бе под прицел. Тежката канонада не спря през целия шампионат. Армейците били трагични, не играели нищо, печелели на тихия фронт, успешната им тактика била задкулисната... А Левски, докато градяли нов "супер, дрийм тим", се забавлявали!

За няколко месеца Зе, Жо и Же бяха сравнени с Кака, Робиньо и Роналдиньо; Миро от Габрово бе изстрелян далеч пред Деко, Еньо бе Месията, а Рабех и Бензукан бяха на светлинни години пред Неста и Джон Тери. Оказа се, че забавата и смехът идваха от резултатите, които постигнаха тези суперзвезди, неоценени или пропуснати от скаутите на водещите европейски отбори. Кикотенето идваше все от противниковите им лагери. Опонентите ликуваха, а в Левски си пляскаха, но не знаеха на какво. Може би на самозаблудата. И в крайна сметка се оказа, че били ниски, късокраки и им липсвала физика.

Е, тук вече дойде мястото за едно друго сравнение. Първо ще обърна внимание на ръста. Наредете Зе Соареш, Хичо, Деко, ама шуменския, и Жоазиньо до Петре, Бадема, Данчо Тодоров и Велизар. Разлика май няма! Няма само във физически данни. Еньо и Жеан Карлуш също не отстъпват по нищо на Неи и Гарсес. Почти еднакво е и съотношението ръст/килограми, когато противопоставим Живко, Минев, Игор, Сърмов и Лусио на Машадо, Котев, Тунчев, Маркиньос и Удоджи.

И колкото тези футболисти да си приличат визуално, те са и толкова различни. Едните бяха абсолютни хегемони по родните терени, а доминацията им е напът да счупи два рекорда, но за тях ще говорим след десетина дни. Другите от своя страна истински забавляваха... но - противниците си. За 9 месеца те така и не успяха да победят отбор от челото, не успяха дори да викнат "Гооол' и да се прегърнат.

Но, приятели, затова не е виновен размерът. Той няма значение, когато имаш сърце, хъс, качества. Футболът е игра за мъже. Доказаха го и момчетата с червени екипи. За пореден, 31-ви път! Явно в Борисовата градина е генетично заложено "да го вадят по-голям". А колко? Оставяме изчисленията на тези, на които те се отдават най-добре. Все пак нали сметнаха, че покрай Неи се отклониха повече пари, отколкото от струващите 5 милиона бразилци и мароканци. Набързо прецениха, че Хичо струва в пъти повече от Велизар, а модерната и европейска тактика на Станимир Стоилов е много по-ефикасна, ефективна и печеливша от "антифутбола" на Стойчо. Може, но само на хартия - там, където и размерът е от значение.
Явор Пиргов www.donbalon.eu