Отбора на "народа"

"Зад всяко богатство стои престъпление". С тази мисъл на Балзак започва “Кръстника” на Марио Пузо. Една вечна, непреходна и емблематична творба. И без да съм Марио Пузо, драги ми читателю, аз се опитах да направя за теб нещо непреходно, неповторимо, автентично, достоверно. Нещо уникално. Положих къртовски труд и постигнах уникален резултат. Трудът ми струва повече от общежитие, автобус, комбайн или ферибот край Дунава.

Идеалист и безпристрастен анализатор като мен, почти експерт в познанието за човешката душевност и психология, се потопих в мизерията, миризмата, вонята, за да направя достояние на Вас, читатели, моето скромно, но единствено по рода си изследване.

Всичко започна от перифразираната мисъл на великия Балзак, че може би зад всеки затворник стои един футболен фен. И тъй като аз, за разлика от вас, мога да вляза в коридорите на Затворническо общежитие “Кремиковци” към Затвора - гр. София, си позволих да направя проучване за футболните пристрастия на лишените от свобода.

За да избегна вашите въпроси и недоумението Ви, само ще подчертая, че от няколко години аз почти не излизам от Затвора (сега е инцидентно и не за дълго). Да, признавам си, че е генетично наследство, че съм обременен, но пък от това може да се възползвате Вие, като читатели и да прочетете резултатите от труда ми.

Фактите са безжалостни и категорични. Неопровержими и безмилостни. Оказва се, че извадката, която изследвах, се равнява общо на средната посещаемост на мач на отбора от “Овча купел” - около 600 човека. 25% от тях декларираха, че не се интересуват от футбол, т.е. около 150 лишени от свобода. Остават 450 човека.

И тук вече фактите са шокиращи, непредвидими, разтърсващи човешкия разум. Оказва се че 340 лишени от свобода симпатизират на отбора на народа. Разбирам, че онемяхте, но това са фактите - 85 осъдени са от ЦСКА, а останалите подкрепят преди всичко отборите си по месторождение и на земляческа основа.

Анализирайки фактите, е повече от ясно, че Левски е отборът на народа. Общежитието в Кремиковци обслужва територията от Видин до Пловдив. Представете си само за какво става дума. Престъпниците от половин България са безумно влюбени във ФК Левски, това е искрицата в техния живот, чистилището за техните окървавени от невинните жертви ръце. Футболният клуб, носещ името на Апостола на свободата е символът на цивилизацията за българи, роми и всякави елементи от народа, изтърпяващи присъди за редица гнусни деяния. Но те са от синия отбор, от единствения ни участник в Шампионската лига, от посланика на българския футбол в Европа.

Винаги съм си мислил, че знам какво е да обичаш и мразиш във футболното съперничество. Интересувам се от всички свирепи дербита по света. Но никога няма да забравя мача Левски - Беверен, когато след гола на европейския ни участник, обезумелите от радост лишени от свобода се хвърлиха по решетките на прозорците и заблъскаха в неописуема радост по вратите на килиите. За миг те забравиха всичко. Забравиха за престъпленията си, за дългия престой в Затвора, за роднини и приятели. За тях Левски беше свобода. Дори и след злополучния край и на тази северна епопея, те бяха преживели своеобразен катарзис.

Тогава аз наистина разбрах какво е ФК Левски за народа. Разбрах какво е този футболен тим дори и за най-онеправданата прослойка във всяко едно общество. Независимо, че бяха извършители на гнусни и непобиращи се в човешкото съзнание деяния, тези хора имаха своя звезда (не петолъчка). Във футболно отношение те бяха постигнали съвършенство на възприятията, познанията и симпатиите си. Затова можеха да се гордеят, че са от Левски. За съжаление аз не можех.

Аз бях само един дребен крадец на познания, а те безскрупулни и всеотдайни, както в извършените от тях престъпления, така и в любовта и привързаността си към Левски.

Отклоних се малко с разсъждения, но напълно съзнателно, за да можеш ти драги читателю, да асимилираш фактите и данните дотук. Отклоних се както Бисер Иванов отклони топката в своята врата, както Топчо от християнската вяра, както Джими Гуменката от правилната сексуална ориентация, както Илияна Раева се отклони със Серж Йофу, както говедото се е отклонило с майките на повечето от живеещите по пасищата.

И не като заключение на този скромен труд, а по-скоро като обобщение и доказателство - ФК Левски е най-популярния клуб дори и сред затворниците, това е отборът на народа. Левски е магия, искра, една вечно мъждукаща надежда.

Не всеки левскар е затворник, но почти всеки затворник е левскар. И без да съм Марио Пузо, мотото на тези факти може да бъде “Зад всеки един престъпник, стой един левскар”. Но такава е вашата природа, такава е вашата съдба! Привържениците на ФК Левски са точно определени хора, с различни от нормалните хора нагласи, деяния, съдби! Те са агенти, доносници, овчари, говедари, гимнастици, обущари! Колко много каруци и животински впрягове вижда нашето непредубедено око, но винаги там има по нещо синьо - шапка, фланелка или дори татуировка на любимия народен отбор.

Но това е нищо в сравнение с облепената със плакати на Левски и народните идоли килия на осъдения за убийство! Постерите на сините идоли изместиха традиционните за осъдените снимки на голи жени и откровена порнография. Българският затворник вече предпочита да гледа мач на Левски отколкото порно филм!



Поредното доказателство за това че плаката на обществото са фенове на Лефски!!! Много съм радостен да чуя тази статистика,даже ще препоръчам на автора да направи такава и в циганските квартали из страната защото и там ще се убедим,че Лефски е о(т)бора на народа